Читать онлайн «Феникс»
Автор Дж. Стерлинг
Annotation
Какво ще направиш, ако сродната ти душа се окаже крадец? Ще я откраднеш, разбира се...
Седемнадесетгодишната Феникс е отгледана от Общността, банда престъпници със свръхестествени сили. Цял живот Феникс е принудена да използва собствената си дарба -умението да манипулира времето, за да краде. Най-новата й цел е Айвс Бенедикт, американски студент на посещение в Лондон. Но той се оказва много повече от поредната жертва. Айвс е нейната сродната душа, липсващата й половина, нейната съдба. За да бъдат заедно, Феникс трябва да се откъсне от Общността и от суровия контрол на лидера й. Това поставя и двамата в смъртна опасност. Защото Общността притежава миналото на Феникс и е готово на всичко да има и нейното бъдеще. Феникс не се е доверявала никому досега, но ще трябва да повери живота си на Айвс. Дали ще съумее да стори това и да спаси момчето, което обича. и самата себе си?
Джос Стърлинг
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
Дванайсета глава
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
Петнайсета глава
Шестнайсета глава
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава
Деветнайсета глава
Двайсета глава
Двайсет и първа глава
Двайсет и втора глава
Двайсет и трета глава
Джос Стърлинг
Феникс
На Рейчъл Пиърсън
Първа глава
Момчето изглеждаше идеална мишена. Стоеше най-отзад в група, която разглеждаше Олимпийския стадион в Лондон. Беше съсредоточил вниманието си върху строителните машини, които пъплеха нагоре по огромната рампа към входа за атлетите, и не забелязваше, че крадецът го наблюдава. Стадионът беше почти готов и приличаше на гигантска супена чиния, забучена в метален гевгир върху зелена покривка за маса. Оставаше да се направи само художественото оформление и да се сложат финалните щрихи, преди хора от целия свят да пристигнат за Игрите. Други от Общността работеха на строежа и ме бяха научили как да се промъквам през засилената охрана.
Бях идвала тук два пъти, защото туристи като тези студенти бяха лесни жертви за обиране. Имах достатъчно време да огледам жертвата и нямаше много хора, които да попречат на приближаването ми. Ако плячката беше богата, можех да си почивам до края на деня, да отида в любимото си свърталище в местната библиотека и да не се тревожа за последиците, ако се прибера с празни ръце.Приклекнала зад спрял багер, аз изучавах мишената. Сигурно трябваше да обера това момче -никой друГне беше толкова висок и не приличаше повече на снимката, която ми бяха показали. Той имаше гарвановочерна коса, слънчев загар на кожата, самоуверена поза и такъв вид, сякаш не би му липсвал мобилният телефон или портфейлът. Вероятно имаше застраховка или родители, които да вземат мерки и незабавно да компенсират загубата му. Това ме накара да се почувствам по-добре, защото не крадях по своя воля, а го правех, за да оцелявам. Не виждах добре лицето му, но той имаше разсеяния вид на човек, чиито мисли често са другаде -пристъпваше от крак на крак и не гледаше къде вървят останалите, докато екскурзоводката сочеше особеностите на Олимпийския парк. Приех това като добър знак, защото мечтателите бяха отлични мишени и реагираха твърде бавно на обир. Момчето носеше дълги до коленете сивокафяви панталони и тениска с надпис „Рикънридж рафтинГв разпенена река” на широките му рамене. Изглежда, спортуваше, затова трябваше да внимавам. Вероятно нямаше да мога да избягам, ако той хукнеше да ме гони. Стегнах връзките на овехтелите си кецове, надявайки се, че ще издържат.
