Читать онлайн «Томек на военната пътека»
Автор Альфред Шклярский
Алфред Шклярски
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
XIII
XIV
XV
XVI
XVII
XVIII
XIX
XX
XXI
XXII
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
Алфред Шклярски
Томек на военната пътека
I
Неочаквано нападение
Огненият мустанг плавно се носеше по широката степ. Ездачът му се наведе ниско напред, за да закрие лицето си от вятъра с широката периферия на обшитото със сребро сомбреро1. Полудивият породист кон с необуздана страст прескачаше бодливите кактуси по пътя си, ловко отминаваше трапищата и препускаше напред, като докосваше с корем червения чай, с който беше обрасла широката равнина. Свистенето на вятъра упояваше ездача и коня. Те дълго препускаха, като влачеха след себе си по степта удължена сянка.
Изведнъж ездачът повдигна глава. Издаде радостен вик и рязко дръпна юздата на коня. Той навярно притежаваше необикновена ловкост и сила, защото закованият на място мустанг се ври в земята с четирите си копита. Няколко секунди той беше явно недоволен: приклякваше, изправяше се на задните си крака, но опитните ръце на ездача бързо го обуздаха.
Младият човек с лявата си ръка смъкна назад широкополата филцова шапка, която падна на раменете му и увисна на подбрадника. На обгорялото от слънцето лице светнаха весели светли очи. Сега вече с по-голяма сигурност можеше да се определи възрастта му. Беше на около шестнайсет-седемнайсет години, при все че по фигура изглеждаше на деветнайсет. Такова впечатление създаваха широките му плещи, високият му ръст и здравите мускули, които се очертаваха под тясна шарена бархетна риза.
Ездачът успокои коня, след това внимателно погледна на юг, където всред грамади насечени скали се извисяваше към небето доста висока планина — целта на неговата утринна разходка.
Тя се издигаше на самата граница между Съединените щати и Мексико. От нейния именно връх той възнамеряваше да разгледа по-отблизо мексиканската земя, чиито северни граници поради честите грабителски нападения и въоръжени стълкновения наричаха „вечно горящата граница“.От мястото, където ездачът беше спрял, можеше точно да се различат линиите на завоите по скатовете на планината. Ясно се очертаваха и огромни кактуси, големи храсти градински чай, както и скали, които покриваха самия връх. Въпреки това момчето не се подведе от зрителната измама, на която човек лесно можеше да се поддаде, когато преценява разстоянието при необикновено прозрачния степен въздух. До планината имаше още три-четири километра, затова реши да намали темпа, за да запази силите на коня за връщане.
То докосна леко врата на мустанга и конят послушно забави ход.
Момчето внимателно разглеждаше околността. Близостта на Мексико го правеше необикновено предпазливо. Не можеше да пренебрегва думите на опитния шериф2 Алан, който изрично го предупреждаваше, че на границата човек трябва да бъде постоянно нащрек. Въпреки че между двете държави от много дълги години съществуваха мирни отношения, въоръжени отряди от мексиканци и индианци често се промъкваха на американска територия, за да отвличат стада едър добитък или овце, а понякога вземаха в плен и деца, които после принудително караха да работят в ранчите. 3 Тия местни нахлувания на неспокойните съседи подтикваха към отмъщение, а понякога дори и към агресивни действия както американците, така и индианците, които живееха в пограничните резервати. 4 Затова тук се водеше постоянна партизанска борба, която не рядко вземаше и кървави жертви.
