Читать онлайн «Психотомия»

Имаше едно време един частен доцент по философия, който се наричаше, за да избегнем всякакви недоразумения, доктор Шулце. Един следобед той седеше до писалището си и не можеше да сложи в ред мислите си; наистина от това не би имало никаква друга вреда, стига само да можеше да възстанови нишката, но тя току-що му бе убягнала. Ето че сега някакъв автор пак бе разбрал Шулце коренно погрешно! Това се дължи на този дух на противоречие, който се шири навсякъде, на това принципно недоволство, което не иска да признае нищо друго освен собственото мнение! Ех, да щяха хората най-сетне да осъзнаят, че убеждението празнува най-голямата си победа, когато се жертвува за по-доброто! Но кой ли може да премахне смущаващото противоречие? Та нали истината говори сама за себе си, стига само човек да успееше да сломи първом инерцията на заблуждението! Тогава и теорията на Шулце за чувствата щеше скоро да бъде призната. Ех, да имаше поне някакъв метод! Най-хубав е, както се знае, емпиричният. Дреболия е да се измери с него широтата на съзнанието, а защо не и дълбочината на едно чувство или висотата на един идеал?

Докато той така размишляваше, че се чуваше мозъкът му здравата да пращи, на вратата се почука. Загърнат в наметало, в стаята влезе някакъв мъж, сложи — като поздрави — някакво ковчеже на масата и сам преспокойно седна на един стол. Не можеше да се каже дали е стар или млад; челото му бе толкова високо, че не бе оставило почти никакво място за косата, а изпод гъстите вежди блестяха две ярки, пронизващи звезди.

Той не остави време на философа да се съвземе от изумлението си, а направо започна:

— Разрешете ми, господин директоре, да ви запозная с най-новото постижение на науката. Аз съм психотом и в момента пътешествувам, за да пласирам психичните си препарати; значи съм, тъй да се каже, пътуващ търговец на философски ефекти. Не ме разбирате добре? Забелязвам тук някакво съмнение, позволете!

С тези думи той се наведе напред, посегна внимателно с два пръста към косата на философа и както се маха някому буболечка от дрехата, извади оттам малък предмет, който постави на ръба на мастилницата. С удивление Шулце разпозна една изключително миловидна фигурка, не по-висока от няколко сантиметра, която веднага започна да си отпива от мастилото.

— Това е категорията на отрицанието — рече психотомът.  — Видях, че ви пречи да разберете обясненията ми, затова я отстраних. Благотворното действие няма да закъснее.

— Но позволете…

— Моля, господин директоре, колебанието ви е само още една последица, съмнението веднага ще престане. Не се страхувайте от нищо, отново ще ви я поставя; междувременно тя се подкрепя, защото мастилото е любимото й питие. Но слушайте по-нататък. Известно ви е, че физиологията на мозъка не постига сигурни резултати. Затова поехме по друг път, ние сецираме самото съзнание. Човек не трябва единствено да мисли за логическите абстракции, а да ги осъществява, да ги персонифицира. Това не е нищо ново, искате да кажете, това още Платон го е правил. А представи ли ги той осезаеми, за да може човек да борави с тях? Митологически да, но нагледно не. Виждате ли, това е проблемът: функциите на съзнанието трябва да бъдат изобразени в пространственото възприятие, но не като се разрушава мозъкът, както правят физиолозите, а като се развива живото действие в живи препарати. Истина е, че и ние, психотомите, можем да покажем резултатите от нашето раздробяване само като сетивни неща, но нашите произведения не са нещо неразбираемо и мъртво, а запазват характерното качество на съзнанието да останат самостоятелен жив Аз. Нашите препарати сами по себе си са личности, непълноценни естествено, защото те са просто части от цялостната човешка личност, но въпреки това са живи и представляват една странна дружинка, която човек с удоволствие изследва.