Читать онлайн «Секс капан»
Автор М. Спилейн
Annotation
Най-обемистият роман на МИКИ СПИЛЕЙН, който ни предлага вълнуваща интрига, динамично действие и неочакван финал.
Мики Спилейн
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
info
notes
1
Мики Спилейн
Секс капан
НА ШЕРИ… чиято роля в тази книга не може да се отрече. Сложна, да, без съмнение, но с удоволствие проучена, с удоволствие преживява. Кукличко, ти си величествена!
1
Докато изпих двете питиета в бара, туристическата тълпа, наблъскана в полет 16 на Луфтханза, опразни салона за багаж на летище Кенеди. Носачите бяха захвърлили опърпания ми кожен куфар в неизползвания ъгъл в дъното и аз го измъкнах изпод купчина подобен на моя багаж и чифт ски. Дърветата за слалом изглеждаха малко ненамясто през юли, но всеотдайните скиори намират сняг по всяко време на годината.
Самотният таксиджия край бордюра вдигна очи над вестника, ухили се и отвори задната врата. Хвърлих вътре куфара си, подадох десетдоларова банкнота през плексигласовата преграда помежду ни и седнах. Той погледна най-напред банкнотата, после мен.
— Тва за к’во е?
— За да ме закараш бавно. Искам да видя на какво прилича Ню Йорк сега.
— Откога те няма?
— Доста.
— Изровили са го и са го построили отново… Все тая. Тълпите са същите.
Дадох му адреса.
— Карай по дългия път — казах.
Беше прав. Нищо не се бе променило. Като в някаква ферма — земята си беше на мястото. Можеш да посадиш друго, цветовете да са различни, стъблата да станат по-дълги и класовете да натежат повече, но когато ги отрежеш — все тая.
На моста Трайбъро шофьорът махна лениво с ръка към града.
— Напомня ми за Иуо Джима. Толкоз бой за някакъв си хълм. Сега всички са мъртви, а хълма още си седи на мястото. На кой му е било притрябвало?
— Може би на хората, които са живели там.
Той мислеше това, което и аз.Пред Лий шофьорът прибра таксата за паркинга и другите десет долара широко усмихнат, без да отделя очи от моите в огледалото.
— Достатъчно бавно ли беше?
И аз му се усмихнах.
— Прав си. Нищо не се е променило.
— Знаеш ли… Можеше да вземеш някой от туристическите автобуси и…
— Ами! Тук съм роден. Всичко ми е познато. Оттогава, досега.
Таксиджията кимна мъдро и прибра мангизите. След това със странното прямо любопитство, което може да притежава само един роден в Ню Йорк нюйоркчанин, попита:
— Кой ще опере пешкира, а, приятел?
Усетих как ъгълчето на устата ми се разтегля в усмивка. Почти бях забравил психиката на таксиметровите шофьори. Най-добрите след барманите.
— Имам ли вид на скандалджия? — попитах.
— Мама му стара, напушен си като за лов на мечки.
Портиерът ми каза, че Лий Шей живее в апартамент 6D, не си направи труда да обяви посещението ми и ме остави да се промъкна в асансьора покрай двойка младежи, чиито чудати дрехи остро контрастираха с бижута тежка категория от антично злато и диаманти. Лий бе подбрал свърталището си добре. Продължаваше с почти бизнесменска деловитост да търси квартали, напомнящи Гринидж Вилидж. Едно беше сигурно — Лий се забавляваше, тоест, беше си все същият.
Натиснах звънеца на апартамента му и го чух да жужи на фона на стереоуредба и звънлив женски смях. След това вратата се отвори и пред мен застана Лий — висок и жилест, с коктейл в ръка. Ухили се до уши. Беше само по къси гащи на червени райета, със значка „LOVE“, закопчана отстрани, но за него това беше униформа и нямаше да я махне, докато на мода не излезеше друг надпис.
