Читать онлайн «Заключената стая»
Автор Пер Валё
Annotation
Едно интересно преплитане на две престъпления води различните полицейски екипи в една и съща посока. Но накъде? Комисарят Мартин Бек е натоварен с привидно лек случай, за да „блезе във форма“ след тежко раняване. Но малко по малко кълбото се разплита в неочаквана посока. Престъпникът ще бъде заловен и осъден, но не и за това, което е извършил. Парадоксално? Може би. За комисар Мартин Бек в края на историята нещо друго остава важно. То някак си е свързано с една малка кухня и чифт дървено сабо…
Пер Вальо, Май Шьовал
I.
II.
III.
IV.
V.
VI.
VII.
VIII.
IX.
X.
XI.
XII.
XIII.
XIV.
XV.
XVI.
XVIII.
XIX.
XX.
XXI.
XXII.
XXIII.
XXIV.
XXV.
XXVI.
XXVII.
XXVIII.
XXIX.
XXX.
XXXI.
info
notes
1
2
3
4
Пер Вальо, Май Шьовал
Заключената стая
I.
Църковният часовник удари два, когато тя излезе от метрото на Волмар Икскюлсгатан. Спря се, запали цигара и закрачи бързо към Мариаторгет.
Пресекливият камбанен звън й напомни за безрадостните неделни дни на детството. Беше се родила и израснала само няколко квартала от църквата „Мария Магдалена“, където я бяха кръстили и конфирмирали преди почти дванадесет години. От цялата процедура около конфирмацията си спомняше само едно: беше попитала свещеника какво е искал да каже Стриндберг, говорейки за „скръбния дискант“ на камбаните на църквата „Мария Магдалена“. Паметта не беше запазила отговора.
Слънцето грееше в гърба й и след като отмина Санкт Паулсгатан, забави крачките си, за да не се изпоти. Изведнъж почувства нервите си опънати и съжали, че преди да излезе от къщи не взе нещо успокоително.
Когато стигна фонтана сред площада, тя намокри носната си кърпичка с хладка вода и седна в сянката на дърветата. Свали очилата си, изтри лице с влажната кърпичка, след това почисти очилата с ъгълчето на синята си блузка и ги сложи. Големите огледални стъкла скриваха горната част на лицето й. После свали синята си широкопола шапка, повдигна дългите до раменете й светли коси и освежи врата си. Отново сложи шапката, нахлупи я над челото си и притихна, стискайки кърпичката в шепата си.
След няколко минути тя разстла кърпичката на пейката до себе си и изтри длани в джинсите си. Погледна ръчния си часовник — два и дванадесет — и си даде още три минути, за да се успокои.
Когато часовникът удари четвъртинка час, тя отвори тъмнозелената брезентова чанта, която лежеше на коленете й, взе от пейката изсъхналата вече кърпичка и я пъхна в чантата, без да я сгъва. Стана, обрамчи чантата на дясното си рамо и закрачи към Хурнсгатан. Постепенно овладя нервите си и си каза, че всичко трябва да стане тъй, както е замислено.
Петък, 30 юли. За мнозина летният отпуск вече е започнал. На Хурнсгатан цареше оживление — автомобили, минувачи. Като свърна наляво от площада, тя се оказа в сянката на къщите.
Надяваше се, че е избрала деня точно. Бяха пресметнати всички плюсове и минуси, в краен случай ще трябва да отложи операцията с една седмица. Разбира се, в това няма нищо страшно, но все пак не й се искаше да се измъчва още седем дена.
Беше дошла преди предвиденото време и затова започна да се разхожда бавно по тротоара, преструвайки се, че зяпа по витрините. Макар че недалеч пред часовникарския магазин висеше голям циферблат, тя поглеждаше всяка минута своя часовник. И не изпускаше от очи вратата отвъд улицата.
