Читать онлайн «Родени убийци»
Автор Квентин Тарантино
Annotation
Прорязвайки смъртоносна пътека през сърцето на Америка, жестокият им меден месец завършва с четиридесет и осем трупа и четирима оставени живи свидетели, които трябва да разкажат историята им.
Мики и Малъри Нокс са най-знаменитата любовна двойка извън закона след Бони и Клайд.
Кой може да спре кръвожадното им пътешествие? Къде свършва невинността и кога Демонът навлиза в душата…
Джон Огъст, Джейн Хемшър, Куентин Тарантино, Оливър Стоун
БЕЛЕЖКА НА АВТОРИТЕ:
ПРЕДГОВОР ОТ ОЛИВЪР СТОУН
1.
2.
3.
4.
5
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
ПОСЛЕПИС
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Джон Огъст, Джейн Хемшър, Куентин Тарантино, Оливър Стоун
Родени убийци
ХУБАВОТО НА ПУСТИНЯТА, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕДИН ЧОВЕК НА ЗАКОНА, Й Е, ЧЕ ПРЕЗ НЕЯ МИНАВАТ МАЛКО МАГИСТРАЛИ. ХВАНИ ЧЕТИРИ ИЗХОДА И РАДИУСЪТ ПАДА НА СТО И ПЕТДЕСЕТ КИЛОМЕТРА.
Обръчът се затяга…
На трийсет километра от Галъп — мъртъв велосипедист на магистралата. Единичен изстрел от движеща се кола. Ярките цветове на „Спандекс“-а са го превърнали в страхотна мишена.
Въпреки добрия ориентир и стрелбата си я биваше. Бе лежал на шосето по-малко от час — все по-изкъсо придърпвах конците на мрежата си. Пръстен, сключен около града, и аз в центъра му.Никакво съмнение. Мики Нокс, тази вечер ще се срещнеш с Джак Сканети, мръснико!
БЕЛЕЖКА НА АВТОРИТЕ:
Където е възможно, ситуациите и диалогът са възстановени от запазените интервюта с участници, свидетели и оцелели. В други случаи, за допълване на липсващи части от историята, в различна степен е използвана литературна фикция. Предполага се, че в контекста на книгата тези моменти няма да убягнат от вниманието на читателя.
Трябва да благодарим на много хора и най-вече на сътрудниците на издателство „Харт/Емиайър Букс“ за съгласието им да бъде отпечатан откъс от недовършения роман на Джак Сканети, както и на семейството на Катрин Гинис, което ни разреши достъп до личните й документи. Без тяхната помощ съществена част от историята нямаше да може да бъде написана.
ПРЕДГОВОР ОТ ОЛИВЪР СТОУН
Когато в края на 1992 г. започнахме да правим „Родени убийци“, смятахме, че филмът е сюрреалистичен. До завършването си през 1994 г. той се превърна в напълно реалистичен. За нацията ни сякаш настана царството на извратеността — едно след друго перверзни величия се натрапваха на вниманието й — Бобит, Менендес, Тоня, Оу Джей, Бътафъко1. Всяка седмица медиите заливаха Америка с нова псевдотрагична сапунена опера, котирания на застраховки, пари, но най-вече се грижеха истерясването й да не затихва.
Когато Тоня Хардинг, а нейният случай е типичен пример на дребно хулиганство, се появи пет или шест пъти на първите страници на „Ню Йорк Таймс“, сигурно всички подсъзнателно сме усетили, че краят на столетието за Америка ще дойде под формата на Царство на абсурда. Октавио Пас наскоро писа: „Древните са имали въображение. Ние имаме телевизията. Но цивилизацията от епохата на телевизията се отличава с жестокост. Телевизионните зрители нямат памет, затова съжалението и съвестта не ги мъчат истински… те бързо забравят и окото им и не мигва от сцените на смърт и разрушение от войната в Персийския залив или кълченията на Мадона или Майкъл Джексън… Те очакват Голямото прозяване, анонимно и всеобщо, което е Апокалипсисът и Страшният съд за обществото им. Адско е проклятието ни от това ново виждане — и за онези, които се появят на екрана, и за онези от нас, които гледат в екрана. Има ли вратичка за бягство? Не знам. Всеки трябва да си я търси. “
