Читать онлайн «Изборът»
Автор Кира Касс
Annotation
За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдбата, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън.
Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници. Но когато Америка среща принц Максън, тя започва да се съмнява в плановете, коите е правила за себе си. И осъзнава, че животът, за който винаги е мечтала, не може да се сравнява с бъдещето, което никога не си е представяла, че ще има.
Кийра Кас
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТЕРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Кийра Кас
Изборът
ПЪРВА ГЛАВА
Когато намерихме писмото в пощенската кутия, майка ми подскочи до небето от радост. Вече си беше наумила, че всичките ни проблеми са решени, изпарили са се във въздуха. Единствената спънка в плана й бях аз. Не бих се описала като особено непокорна дъщеря, но и моето търпение си имаше граници.
Нямах никакво желание да се превръщам в кралска особа. Нито пък в Единица. Не исках дори да се
Скрих се в стаята си, единственото убежище от глъчта в пренаселената ни къща, мъчейки се да измъдря някой аргумент против приумицата й. До момента разполагах само с цяла камара лични убеждения... А далеч не ми се вярваше да се вслуша в някое от тях.
Нямаше начин да се скатавам още кой знае колко. Наближаваше време за вечеря, а в качеството ми на най-възрастното отроче, останало в дома ни, готварската шапка се падаше на мен. Изхлузих се от леглото и влязох в змийското гнездо. Майка ми ме удостои с кръвнишки поглед, но не и с думи.
Повъртяхме се мълчаливо из кухнята, приготвяйки пилешко, спагети и глазирани ябълкови резенчета, после сервирахме за петима на масата в трапезарията. Излъжех ли се да вдигна очи от ръцете си, мама впиваше укорителен поглед в мен, сякаш си въобразяваше, че успее ли да ме засрами, бързо ще склоня. Често се пробваше. Например когато отказвах да приема някоя работна възможност, понеже знаех, че семейството домакин се държи излишно грубо. Или пък когато ме караше да чистя като луда, ако не можехме да си позволим услугите на някоя Шестица.
Понякога номерът й се получаваше. В други случаи - не. А точно в тази насока бях непоклатима.
Направо я вбесявах, когато проявявах упорство. Но все пак от нея го бях наследила, така че нямаше какво да се чуди. Не всичко обаче опираше до мен. Напоследък майка ми беше видимо напрегната. Лятото вървеше към края си и студът идеше по петите му. А заедно с него - и тревогите.
