Читать онлайн «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)»
Автор Александр Литвиненко
Александър Литвиненко
Александър Голдфарб
Акрам Муртазаев
Глава 1
„ФСБ! Арестуван сте. “
Който не е бил в затвора, не е виждал звездите в небето
В плен при Патрушев
Към Африка!
Засада в съдебната зала
Бутирка
Освобождаването
Глава 2
Лично дело
„Значи не си летец“
Оперативните работници са различни
Колеги
Похватите на РУОП
Москва и московчани
Клиентът Пичуга
Сред своите
Началниците
Глава 3
Глава 4
Хохолков и неговият екип
Компроматът в ГУОП
„Коля, кого правиш генерал?“
Генерал Женя
Вертикалата на властта
Справка за Путин
Общите пари
Глава 5
Взривът край „Логоваз“
Първата жертва
Олигарсите срещу чекистите
Глава 6
Отдел за специални задачи
Покрай кръвта
Поръчката за олигарха
„Наредено ми е да ви убия“
Глава 7
Утре ще ви арестуват
„Саша, вие загубихте“
„Здрасти, Миша. Аз съм твоят килър“
Глава 8
Там танковете потеглят
Народът остава безмълвен
Скрито-покрито
Пейзажът след битката
Глава 9
При тях всичко е платено
Системо, познавам те
На границата
Човек без виза
А това е много срамно
Глава 10
Вдигнете паметник на Цхай
Странната война срещу терора
Изчезващата чеченска следа
Пророкът Селезньов
Сянката на Рязан
Провокацията
Прави като мен
ЕПИЛОГ
ПРИЛОЖЕНИЯ
РЯЗАНСКАТА ИСТОРИЯ
Само факти
„Учението“ на Патрушев
Никой не вярва
Аналитична справка
Захар без сладост
СПИСЪК НА ИМЕНАТА
СЪКРАЩЕНИЯ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка
Показанията на един офицер от ФСБ
На Владимир Цхай и на всички мои приятели, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Александър Голдфарб
НЕПРЕДВИДЕНИ ПОСЛЕДСТВИЯ
Вместо предговор
Научих, че Саша Литвиненко се намира в Турция, от олигарха Борис Березовски.
Телефонът ме събуди посред нощ на 20 октомври 2000 година. Като се проклинах, задето снощи не бях го изключил, аз го затърсих пипнешком и натиснах бутона.
— Здрасти — каза Борис. — Къде се намираш?
— В леглото вкъщи, в Ню Йорк.
— Извинявай, мислех, че си в Европа. Там нощ ли е?
Погледнах часовника.
— Четири сутринта.
— Е, прощавай, ще ти се обадя по-късно.
— Не, не, кажи, какво има?
Борис ми се обаждаше от къщата си в Кап-д-Антиб в Южна Франция, където неотдавна, на връщане от Москва за Ню Йорк, го бях посетил. Тогава той вече окончателно бе скъсал отношенията си с Путин, бе се отказал от мястото си в Държавната дума и бе обявил, че няма да се върне в Русия. Конфликтът между него и президента заради контрола над телевизионния канал ОРТ1 беше в разгара си.
— Спомняш ли си Саша Литвиненко? — попита Борис.
Година преди това подполковникът от ФСБ2 Литвиненко се бе прославил в цяла Русия, като бе заявил на пресконференция, че ръководството му е възложило да убие Березовски. След това го бяха изхвърлили от органите и той бе прекарал близо година в Лефортово3. Аз се бях запознал с него скоро след освобождаването му в московския офис на Борис.
— Да, спомням си Литвиненко — казах. — Онзи твоят кагебист. Много мил човек за кагебист.
