Антъни Райън
Владетелят на кулата
(книга 2 от "Сянката на гарвана")
На майка ми Катрин,
която повярва много преди мен
Благодарности
Искам още веднъж да благодаря на Сюзън Алисън, моята редакторка в „Ейс“, за подкрепата и съветите, също на Пол Фийлд за всичките коректури. Благодаря на Майкъл Дж. Съливан за непрестанната подкрепа. Но най-вече благодаря на всички онези, които рискуваха с „Кръвна песен“ и харесаха прочетеното достатъчно, за да напиша още една книга.
Кралството
Дванайсетте сестри
Първа част
Гарванът полита с огнени криле,
когато пламъци се раждат в южни ветрове.
Сеордска поема, апокриф
Азраел и Кумбраел
Записките на Верниерс
Отраснах в лукс. Не се извинявам за това, защото в крайна сметка човек не носи отговорност за произхода си. Нито съжалявам за детството си, което прекарах в охолство, заобиколен от безчет слуги и отлични учители, които обгрижваха моя безкрайно любознателен и надарен ум. Затова не бих могъл да разкажа епични истории за трудната си младост и борбата си с неравенството и несправедливостта на живота. Роден съм в семейство с благороден произход и значително богатство, получих отлично образование, а с помощта на баща си лесно се уредих със служба в императорския двор. И макар лоялните читатели да знаят, че съдбата не ми е спестила нито сърдечни болежки, нито скръб, вярно е, че за трийсет и шестте години, предхождащи събитията в този разказ, аз не съм познал и един ден на физически несгоди. Ако подозирах, разбира се, че пътуването ми до Обединеното кралство, подтикнато от благородната идея да напиша една пълна и безпристрастна история на онази ужасна, но омайна страна, ще сложи край на прежното ми неведение относно природата на тежкия труд, деградацията, унижението и изтезанията, то бъдете сигурни отвъд всяко съмнение, че с радост бих се метнал през борда в опит да доплувам до родния бряг въпреки голямото разстояние и богатите на акули води.
Работата е там, че в навечерието на деня, когато реших да напиша тази история, аз познах болката. Научих урока на бича и тоягата, усетих металния вкус на собствената си кръв, която блика и отнася със себе си зъби и съпротива.
Научих какво е да си роб. Така ме наричаха, защото такъв бях, и без значение какви глупости сте чули или прочели оттогава, аз никога, в нито един момент, не съм бил герой.
Воларианският генерал беше по-млад, отколкото очаквах, същото важеше и за съпругата му, моята нова собственица.
— Не ми прилича на учен, сърце мое — разсъждаваше на глас той, докато ме разглеждаше от уюта на канапето си. — Младичък ми се вижда. — Излегнал се бе сред диплите на копринената си роба в червено и черно, дългокрак и атлетичен, както се полага на прочут воин, макар че, за моя изненада, по светлата плът на крайниците му белези липсваха напълно. Дори лицето му беше гладко и съвсем чисто. Виждал бях безчет воини от различни нации, но за пръв път срещах воин без нито един белег. — Ала нищо не убягва от погледа му сякаш — продължи генералът, забелязал интереса ми. Сведох веднага очи и се стегнах за неизбежното наказание — юмрук или удар с бич от надзирателя. В първия ден на робството си станах свидетел как пребиха от бой и изкормиха един пленен кралски гвардеец, задето се беше озъбил на младши офицер от Свободната кавалерия. Урок, който усвоих на мига.
