Читать онлайн «Да се обичаме с отворени очи»

Да с е обичаме с отворени очи Хорхе Букай и Силвия Салинас Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни... роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал. А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов... Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата. Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света. Известният аржентински писател и психотерапевт Хорхе Букай е роден и живее в Буенос Айрес. Той е завършил медицина и е специализирал гещалт психология. В момента съвместява писателската си дейност с преподавателска работа в Университета в Буенос Айрес и професионална работа като психотерапевт. Заедно с това води курсове и семинари по цял свят и най-вече в испаноговорящи държави - като Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, където е ре- дактор на списание „Здрав дух". Книгите на Хорхе Букай са преведени на повече от 20 езика и се радват на огромен читателски интерес и в испаноезичния свят, и в Европа. На Роберто Франсиско Гомес, без чиято помощ създаването на тази книга нямаше да е възможно. ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА Преди дванайсет години, когато моята колежка и приятелка Хулия Атанасопуло ме покани да водя с нея един терапевтичен семинар за пациентите на Андалуския център по психотерапия в Гранада, не можех да си намеря място от вълнение. От една страна, защото за първи път в живота си щях да стъпя в Европа - едно отколешно несбъднато желание за почти всички аржентинци от средната класа, които мечтаехме да се завърнем в родината на родителите и дедите си. От друга страна, защото възможността отново да работя с д-р Атанасопуло, както по времето, когато тя живееше в Буенос Айрес, беше изключително примамлива. И накрая - несъмнено, - поради задоволството, което ми носеше нейното признание, и възможността да се запозная с Испания благодарение на професията ми на психотерапевт.