Читать онлайн «Корсар»
Автор Клайв Касслер
Клайв Къслър, Джак Дю Брул
Корсар
„… основано на законите на техния пророк и написано в корана им, че всички народи, които не признават властта им, са грешници, че тяхно право и задължение е да водят война с неверниците и да превръщат в роби всички, които взимат в плен, и че всеки мюсюлманин, загинал в битка, със сигурност отива в рая. “
Трябва да не се бием с тях, освен ако не сме решени да се бием завинаги.
Пролог
Хората от ескадрата едва бяха забелязали крепостните стени на берберската столица, когато ги връхлетя внезапна буря, която избута „Безстрашен“ и по-голямата от него бригантина „Сирена“ обратно в Средиземно море. Лейтенант Хенри Лафайет, първи офицер на „Сирена“, тъкмо бе видял през далекогледа високите мачти на американския „Филаделфия“, причината, поради която двата американски бойни кораба се бяха приближили толкова до леговището на пиратите.
Преди половин година въоръжената с четиридесет и четири оръдия „Филаделфия“ бе преследвала берберските пирати упорито и бе стигнала прекалено близо до опасното пристанище на Триполи, където бе заседнала в плитки води. Капитанът на фрегатата Уилям Беймбридж бе направил всичко възможно да спаси кораба си, дори бе изхвърлил оръдията в морето, но не бе успял. „Филаделфия“ бе, здраво заседнала, а приливът нямаше да настъпи в продължение на часове. Под заплахата на десетки вражески кораби Беймбридж нямаше друг избор, освен да предаде бойния кораб на пашата на Триполи. От писмата на холандския консул в града се разбра, че Беймбридж и старшите му офицери са третирани добре, но съдбата на екипажа на „Филаделфия“, както на повечето нещастници, попаднали в ръцете на пиратите, бе робство.
Американските командири на средиземноморския флот знаеха, че няма надежда да си върнат „Филаделфия“ и да отплават с нея от пристанището, затова решиха да я изгорят. Що се отнася до съдбата на екипажа й, посредници заявиха, че от Триполи били склонни да ги пуснат срещу парично обезщетение на сума половин милион долара.
От векове берберските пирати върлуваха по крайбрежията на Европа, бяха стигнали чак до Ирландия и Исландия. Ограбваха цели градове и отвеждаха пленниците в Северна Африка, където ги превръщаха в роби по корабите и черноработници, а красивите жени попадаха в харемите на управляващите. Най-богатите пленници получаваха възможност да бъдат откупени от семействата и приятелите си, но бедните бяха изправени пред зловещ живот в робски труд и мъка.
За да предпазят търговските си флоти, големите морски сили като Англия, Франция, Испания и Холандия плащаха изумителни суми на трите главни града по берберския бряг — Танжер, Тунис и Триполи, за да не нападат корабите им. Младите Съединени щати, които до получаване на независимостта си бяха пазени от английското знаме, също плащаха почти една десета от данъчните си приходи на бандитите. Всичко това се промени, когато Томас Джеферсън стана трети президент на Щатите и се зарече веднага да прекрати тази срамна практика.
